У хората са натрупали много тревоги. Ние живеем отдавна в едно

" У хората са натрупали доста паники. Ние живеем от дълго време в едно съмнение към институциите ". Така общественият психолог Пламен Димитров разяснява вотът на съмнение.

" Ясно е, че няма да мине вотът на съмнение. Обществото е една абстракция. Имаме съответни хора и те са в доста подгрупи. Реално видяно има разнообразни отзиви. Знаете, Чърчил, какво е споделил - Публично мнение няма, има оповестено такова. "

" Това, което ще се случи, когато пада вота на съмнение в Народното събрание, не анулира обстоятелството, че съмнение съществува към политическата класа, както тя се самоопределя. Просто у хората са се натрупали доста паники.  Ние живеем от дълго време в едно съмнение към институции. Това не значи, че няма работещи хора и няма резултати.  Истината е степента на незадоволеност и възприятието за безизходица ", твърди специалистът. 

На въпроса какви са изследванията у нас на неудовлетвореността психологът пояси, че има голяма група от негласуващите хора в България, които хронично не вземат участие в изборите. Това, което знаем, е, че трендовете не престават, за жалост, в тая посока. " Това не е просто индиферентност, бездейност, аполитичност ". 

Според Димитров протестите не може да смъкват държавни управления.

" Там, където са страстите, прекарванията, неща като яд, омерзение, всичко това е латентното гражданско държание. Тъй като неуспехът в действителност е в обществото, което не стана същински гражданско. Представете си, в случай че имахме дейни, способени, заинтересувани цивилен маси, че ние от дълго време щяхме да сме се трансформирали ", счита психологът. 

" Това, което получаваме, са артефакти на процедурите, които са заложени, с цел да се взема решение казуса, че нямаш потребен ход, който е в действителност упълномощаването при едно в действителност демократично присъединяване в изборните процеси. Обслужват се ползи,  които са по-близки, по-специални, олигархични.  И се удостоверява нещо, което знаем от дълго време,  още от римско време,  че в огромните групи човешки  има три касти постоянно. Има работещи хора,  които са близо до работната задача на всекидневието,  бършат си работата прелестно. Има ги на всяко равнище в обществото ни.  Работници. Хора, които се трудят отговорно  и имат съвест за това, което вършат и способстват.  Има несъмнено и господари,  които употребяват работещите или насочват силата им в скритото дружество. Ние нямаме превзета страна, ние имаме страна на паразитиращи участници.  Има и трета прослойка,  която е паразитите.  Паразити на гръцки,  в най-древната приложимост на думата, са трапезници. Хора, които са на масата на господарите  или се пробват да се закачат на нея, получават някои привилегии и са мотора на всеобщата корупция. Покварата ", разяснява пред bTV специалистът. 

Според Димитров не сме тук, с цел да се грижим за главните си функционалности, било то в полиция, съд или в някаква парламентарна динамичност. Тук сме с цел да изпълним своите цели. Да сме на власт все пак, да сме след господарите или пък да пречим за това предприятието да работи без нашата управителна роля. 

На въпроса какви политици харесват хората, психологът съобщи, че имат високи упования. " Имаме група на градивно живеещите хора. Хора, които имат високи стандарти в всекидневието си. Било то бизнес или работа. Или виновна държавна работа. Тези хора имат високи условия и чакат необикновено утвърждение в равнището на обществената отговорност. Това значи да решаваш работната задача на държавните  институции ", сподели още Димитров.